Колективен планов проект 2016-2019г.

Колективен планов междусекционен, междуинституционален проект

„ЩЕ СПАСИ ЛИ СВЕТЪТ КРАСОТАТА?“

Юли 2016 – Юли 2019

 

Научен ръководител:

проф. д.ф.н. Иванка Стъпова,

Секция „Култура, естетика, ценности“, ИИОЗ – БАН

 

Координатор на проекта:

гл. ас. д-р Силвия Борисова,

Секция „Култура, естетика, ценности“, ИИОЗ – БАН

 

 

І. ОПИСАНИЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

 

Постановка на проблема:

Ако десетилетия наред твърдението на Достоевски, че на крехките плещи на красотата пада бремето за спасение на света, бива обглеждано през всевъзможни философски, естетически, литературоведски, психологически и идеологически прочити, – то настоящият проект има за цел да проблематизира самите граници на подобна онтологическа и аксиологическа автономност и отговорност на красотата, от една страна, и на страдателно и с това дори деструктивно състояние на човешкия свят пред крехкостта на феномена на красотата, от друга. Темата на проекта предлага инверсия на проблемната постановка: Ще спаси ли светът красотата? и съответно се стреми да даде различни отговори и решения докъде се простират границите на онтологическата и аксиологическата отговорност на човешкия свят, на самия човек в спасението и съзиданието на красотата, на всичко крехко, отлитащо и убягващо, което прави по-жив, по-пъстър, лек и добър същия този човешки свят.

По такъв начин проектната постановка проблематизира не просто отношението на човешкия свят към такива универсални ценности като красивото като към дадени или „заварени“ културни феномени, но наред с това открива хоризонт и за един още по-мащабен въпрос: ще спаси ли съвременната култура онази естетика, чийто централен предмет е била красотата?

 

Ключови думи:

Агамбен, Адорно, актьорство, анархично красиво, Балтазар, Бенямин, Бурдийо, „варваризиране”, времевост, възвишено, възприемател, Гадамер, Гофман, графити, Дельоз, диалогика, естетическо, естетизъм, Зимел, игра, иконография, Кант, класическа и некласическа естетика, красиво, красота, Л. Н. Толстой, литературна антропология, Лукач, любов, метафорика, модерност, негативна диалектика, неконвенционални артефакти, опозиционни двойки, Оскар Уайлд, парадокс, ролевост, свято, скверно, социална ценност, спасение, сценично, театричност, теологична естетика, Флоренски, Фуко, Хайдегер, Хегел, човек

 

Хипотези, цели, задачи:

Научното изследване се води от основната хипотеза, че не на красотата като абстракция, а на човека като „отгледал“ и развил в хода на културата и на индивидуалното си съзряване тази абстракция – на човешкия свят – се пада отговорността да съхрани ценността на красотата, така важна за духовното оцеляване на човека.

Оттук и за своя главна цел интердисциплинарното изследване има представянето на една калейдоскопична визия за човешката отговорност пред съзиданието на ценността на красивото – на различни философски, художествени, и религиозни модуси на съвременната култура, в които се случва – или пък не се случва –  „спасението на красотата“.

Обща за всички изследователски модули на проекта задача е именно проследяването на редица разнообразни съвременни социокултурни ефекти от едната или другата позиции – било през сравнителния анализ на тезите на Толстой и Уайлд за красивото и диаметралната опозиция на морализъм и естетизъм в този контекст (модул 1), през литературно-антропологичните измерения на любовта (модул 2), през лудическите аспекти на неконвенционалното изкуство (модул 3), през социологико-феноменологическото издирване на съвременните форми на „небитийно красивото“ в синхрон с Хегеловата теза за изчерпване на изкуството (модул 4), през понятието „визуално лъже-свидетелство“ в рамките на анализа на образа като носител (медия) на истината, хвърлящо мост межу богословието на иконата и  съвременната естетическа и феноменологическа теории (модул 5), през издирване резултатите от реконструкцията на Адорновото красиво в различните проекции на съвременната епоха (консумизъм, технокрация, виртуализация, съвременно изкуство, съвременна литература) като потенциални убежища на „невъзможната красота“ (модул 6) или пък през визията за графитите като свидетелство за копнежа по красота от страна на „варваризираното човечество“ (модул 7). Във всички тези частни случаи се състоят съответно и основните изследователски задачи на всеки от модулите; тези частни задачи са по-широко разгърнати в отделните анотации на индивидуалните модули.

 

Методи, изследователски техники:

В отделните си модули изследването си служи с методите както на историко-философския (модул 7), така и на сравнителния (модули 1, 2, 3) и системния (модули 1, 6) анализи; на използване на литературни образци като художествена практика (модули 1, 2, 4); с реконструктивисткия (модул 6), феноменологическия (модули 4, 5), хабитусополевия и драматургико-интерактивния социологически (модул 4) подходи.

Дисциплинарно изследването се разполага на полетата на модерната, съвременната, феноменологичната, теологичната и негативната естетика; аксиологията, философия на културата, социологията, философската антропология, богословие на иконата.

 

ІІ. ИНДИВИДУАЛНИ МОДУЛИ

 

Модул 1.

Проф. д.ф.н. Иванка Стъпова (ИИОЗ – БАН, Секция „Култура, естетика, ценности“) – Копнеж по красотата – носталгия и оптимизъм („Светът може да бъде оправдан само като естетически феномен)

 

Модул 2.

Проф. д.ф.н. Нонка Богомилова (ИИОЗ – БАН, секция „Антропологически изследвания“) – Литературна антропология: човекът в любовта – спасение и рушение /по материали от литературната класика на 20-ти век/

 

Модул 3.

Проф. д.ф.н. Правда Спасова (НХА, катедра „Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини“) – Идеята за изкуството като игра като ключ към интерпретацията на неконвенционалните артефакти

 

Модул 4.

Гл. ас. д-р Андрей Лешков (ИИОЗ – БАН, секция „Култура, естетика, ценности“) – Сцената като убежище: Театрални преображения на философското призвание (към въпроса за сценичната метафорика в хуманитарната мисловност от началото на ХХ до началото на ХХI век)

 

Модул 5.

Гл. ас. д-р Галин Пенев (ИИОЗ – БАН, секция „Култура, естетика, ценности“) – Теологична естетика и иконография (към анархично красивото)

 

Модул 6.

Гл. ас. д-р Силвия Борисова (ИИОЗ – БАН, секция „Култура, естетика, ценности“) – „Афинитетът на всяка красота към смъртта като упорство на битието на красотата в света: парадоксът в естетиката на Адорно

 

Модул 7.

Ас. д-р Вяра Попова (ИИОЗ – БАН, секция „Култура, естетика, ценности“) – Графитите като демонстрация на „вторично подивялото/варваризирано“  човечество за рудиментарно търсене-копнеене и криволичещо завръщане към красотата

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s